Пашовата Къща (Ибрахим бейовата) Бързоходна каравела с разперени от попътен вятър платна готова всеки миг да литне по белогривите вълни. Такова е впе-чатлението на виждащия за пръв път това прекрасно творение, излязло от ръцете на българския майстор. Къщата е построена в 1815 година по поръчка на един от най- богатите спахии в Серско и Мелнишко - Ибрахим бей. Състои се от каменно приземие и паянтов етаж. Западната поло¬вина на приземието е превърнато в полуетаж с две стаички, в които е живяла прислугата. Еднораменна стълба извежда в сало¬на на еркерно издадения етаж. От салона са достъпни всичките осем помещения, разположени на етажа. Таванът на салона е дъсчен, кариран с летвички. Северната стена на салона - цялата остъклена и замрежена от дървена решетка, свидетелството, че къщата е била харем на всесилния бей. Особено интересни са трите стаи, разположени откъм улицата. Първата от тях- дневна стая- е без стенни долапи, и висок миндерлък пред камината (ощака). Особено интересен е хаванът на тази стая. Състои се от три части. Централната му част представлява осмоъгълно платно, запълнено с дърворезба. Цен¬търът на платното е заето от майсторски и с любов изваяно слънце, чиито радиално излъчващи се лъчи заемат останалата част на платното. В края на лъчите, вероятно по настояване на бея, дъбърският майстор е поставил полумесеци със звезди. Само един оглед е достатъчен, обаче за да се разбере, че колкото по-прецизно и с любов са работени слънцето и лъчите, толкова по-нехайно и грубо са изработени полумесеците и звездите. Не е било по сърце такова задание на българския майстор. Осмоъгълното платно е обхванато от един външен четириъгълен пояс, и четири¬ те ъгли на които има по един триъгълник запълнени с хубава рез¬ба с растителни мотиви. В източната част на стаята се намира третата част на тава¬на. Тя е дъсчена, карирана с летвички. Следващата стая с камина, миндерлък пред нея и стенни долапи, които заемат цялата източна стена, има таван идентичен с този на салона. Ако се съди по халките на тавана, тя е била детска стая. Третата, гостната стая на къщата, е най- интересната. Тя има миндерлъци около всички сгени с изключение на източната, където има едно изкуствено снижение на пода, за да се подчер¬тае същинската част на стаята. Освен цялата източна стена, стен¬ни долапи има и на южната. Особено художествено е оформена камината, гарнирана с красиво извити и орнаментирани мраморни плочи. Северната и южна стени са разделени на симетрични по¬лета от дъсчени пояси. Таванът на стаята има много общо с този ма първата, с тази разлика, че централното платно тук е кръгло и липсват каквито и да е ориенталски елементи. Темата е същата, но слънчевите лъчи са изпълнени с по- голяма лекота и финес. Идентично е и оформлението на външ¬ния четириъгълен пояс. Разлика има в третата част на тавана, източната. Тя представлява елипсовиден диск, излъчващ в северна и южна посока по три лъча. Композицията е оградена с дър¬вена рамка. Следват кухнята, сервизните помещения, къщната баня (камама), килерче, малка стаичка, чийто прозорец е играл роля на врата, извеждаща в малка градинка. След оттеглянето на турците от Мелник в 1912 година в къщата се настанява да живее Яне Сандански със сестра си. След убийството на Яне в 1915 година, сестра му продължава да жи¬вее тук, като еднонременно с нея къщата е обитавана и от се¬мейство Праматарови. В 1926 година къщата става собственост на мелничанина Янчо Пашов и от там второто име на къщата - ПАШОВА. Обявена е за паметник на културата от национално значе¬ние. В нея е развита музейната експозиция на музей „История на град Мелник",