Кордопулова къща
Интересен, рядко срещан план, ценна външна архитектура и богата вътрешна украса. Състои се от приземие, в което има вкопани изби за вино, полуетаж със стопанско предназначение и еркерно издаден етаж за живеене. Избите, издълбани в скалата далеч под и зад къщата, със постоянната си температура, достатъчна вентилация и изворна вода, представляват своеобразен завод за приготвяне и отглеждане на прочутото и търсено на европейския пазар мелнишко вино! Капацитетът им е от 200 до 250000 литра вино. Помещенията в полуетажа са използувани за складове. Етажът се състои от: голяма кухня с разположени от двете й страни по две малки стаички, от които долните две са използувани за килери, а горните две са обитавани от готвачите. През кухнята води стълбище, което извежда на таванска площадка. От нея се излиза вън на терена, където е имало прекрасна градинка с редки цветя и дървета и лозе, засадено с десертни сортове грозде. В непосредствена близост до кухнята се намира малка полутъмна стаичка, използвана вероятно като домашен параклис, чийто таван е превърнат в хубав чардак (кьошк) за почивка привечер. От чардака вътрешна стълба извежда в така наречената стая със синия таван, разположена в западната част на етажа, светла с два реда прозорци, през които се вижда целият град. В южната му част е разположена голяма дневна стая с камина. В задната част на стаята има малка кухня, служила за приготовляване на леки закуски и отопляване вода. В западната страна на стаята има бар- долап, който същевременно представлява арката за изолирана стаичка (скривалище). Съществуването на скривалището е мъчно допустимо от непосветения. От него по стълбичка се е излизало на тавана, а от там чрез един сложен лабиринт- вън на терена. Югозападната част на етажа е заета от приемната (гостната) стая на къщата. Обширна зала с двадесет и четири прозореца, разположени на два реда по дванадесет, гледащи на север, запад, юг и изток, при чието оформление са намерили приложение ре¬дица строителни и художествени стилове. Долният ред прозорци имат ярко български характер и са типични за възрожденското ни строителство. Горният ред украсени с цветни стъкла и кашъмова щукатура, пропускащи обилна светлина, са известна смесица от венециански и ориентатски елементи. Северната стена на стая¬та, в която са вградени стенните гардероби е майсторски изписана с барокови орнаменти. Таванът, изработен от профилирани летви и дъски, е богато разчленен и оцветен в същите орнаменти. По начина на таванска украса стаята се смята за единствена в нашите земи. Композиционно той е разпределен на няколко части, изпълнени сами за себе си, но в неразривна връзка, в едно цялостно оформление. Украсата на тавана е майсторско съчетание на фини леки резби, дървена мозайка със сочни цвегни полета. Кордопуловата къща е призната за най- голямата възрожденска постройка у нас и е обявена за паметник на културата от национално значение. Строена е в 1755 година и е принадлежала на богатия мелнишки род Кордопулос. Последният представител на този род по мъжка линия- Манолис Кордопулос, е завършил технология на винарството във Франция. Получил високо за времето си образование, той въвежда модерна обработка на лозята в Мелник. Това обаче съвпаднало с появата на филоксерата и дало повод на мелнишкия владика, да го отлъчи от черквата (да го анатемоса), като виновник за бедствието. Манолис е бил и личен приятел и идеен съмишленик на Яне Сандански. Активно е работил за разбирателство между гръцкия и българския етнически емементи в Мелник и за федеративно устройство на Балканите като единствен начин за освобождаването на останалите под турско робство земи след Берлинския договор и разрешение на македонския въпрос. За тези му идеи и разбирания той е бил убит от турците един ден преди влизането на българските войски в града, заедно с други 27 българи от града и селата. След смъртта на Манолис Кордопулус в къщата е бил настанен Георги Цинцаров, женен за далечна сродница на Манолис, откъдето идва и второто име на къщата - Цинцарова