Болярската (Византийска) Къща По външно оформление, вътрешно разпределение и начин на градеж: редуване на камък с тънка тухла, като последната е използувана и като богато декоративно средство- къщата представлява уникален архитектурен паметник. Проучвана и публикувана е от учените: Пердризе, Шение, Бейлие, Вулф, Далтон, които я характиризират като най- старата жилищна постройка (запазена) на Балканския полуостров. Според лeгендите и преданията по време на византийското владичество, тя е била предназначена за заточение на несполучили претенденти за престола, неудобни царедворци и провинили се членове на императорски фамилии, заради което е получила името „Черна къща". В нея вероятно са резидирали деспот Слав и боляринът Драгота по време на пребиваването си в Мелник. В 1701 година, към нея върху съществувала по- рано кула- беседка, е била надстроена часовникова кула, която, освен че е носила градския часовник, е играла и защитни функции, ако се съди по турските документи. В 1901 година (тогава къщата е била все още изцяло запазена) архитект Шение й прави фотоснимки и план, който впоследствие се оказва неиздържан в научно и техническо отношение. Къщата е обявена за паметник на културата от национално значение, с изключителен научен и архитектурен интерес